През 1934 г. изобретателят на инсулина  канадецът Фредерик Бантинг е

През 1934 година изобретателят на инсулина  канадецът Фредерик Бантинг е почетен с благородническа купа
Прочетете още


Фредерик Грант Бантинг е канадски физиолог и доктор, професор в Торонто, един от откривателите на инсулина. Лауреат е на Нобелова премия за физиология или медицина с Джон Маклауд през 1923 година за откриването на инсулина. Бантинг разделя паричната премия със своя сътрудник лекар Чарлз Бест. Канадското държавно управление му обезпечава доживотно условия да организира научната си работа. През 1934 година е отдаден в рицарство от крал Джордж V.

Умира от раните си, получени при самолетна злополука на 21 февруари 1941 година на остров Нюфаундленд.

Инсулинът е хормон, който се създава от панкреаса (задстомашната жлеза). Той е с хипогликемично деяние, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които покачват равнището на кръвната захар и се значат като контраинсуларни хормони. Инсулинът е единственият хормон в организма, който намалява равнището на кръвната захар. При дефицит на инсулин в организма настава болестно положение – диабет.

През октомври 1920 година канадският физиолог Фредерик Бантинг открива, че храносмилателните тайни, които Оскар Минковски е проучвал, унищожават секрецията на Лангерхансовите острови, което прави невероятно сполучливото им добиване. Бантинг изолира част от артериите на панкреаса, което води до недоразвитост на част от него, а Лангерхансовите острови остават непокътнати. По нататъшните опити на Бантинг и асистентът му Чарлз Бест са подкрепени от професора по физиология и биохимия в университета в Торонто, Канада,. Джон Маклауд. Бантинг и Бест сполучливо изолират дестилат от островчетата и го инжектират в куче с диабет като регистрират понижаване на кръвната захар с 40% за 1 час.

През 1862 година избухват сражения сред сърби и турци в Белград,  а Първа българска легия на Георги Сава Раковски се намесва в спора

Бомбардировката на Белград от турската артилерия през юни 1862 година е връхната точка на сръбско-турския спор от 60-те години на XIX век. До нея се стига вследствие на напъните на сръбския княз Михаил Обренович да отстрани васалната си взаимозависимост от Османската империя и да прогони гарнизоните ѝ от земите си. Инцидентът изправя империята и Сърбия пред открита война, която съгласно проектите на княза и Георги Раковски би трябвало да се разрасне посредством въстания в България и Босна. Военните мерки заплашват политическите и стопанските ползи на огромните европейски страни. С тяхната интервенция спорът е сподавен по дипломатически път два месеца след бомбардировката.



Първата българска легия е боен отряд, образуван в Белград от български доброволци по време на сръбско-турския спор от 1862 година. Според замисъла на своя уредник Георги Раковски, отрядът би трябвало да вдигне на въстание българите в Османската империя. На процедура легията взе участие в боевете за Белградската цитадела, само че в никакъв случай не навлиза в османска територия. След тримесечно битие, тя е разпусната още през септември същата година от сръбското държавно управление под натиска на Великите сили. Освен Раковски, в Първата българска легия вземат присъединяване и натрупат опит редица видни български националреволюционери, в т. ч. и бъдещият основател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.

Съгласно проекта за избавление на България, завършен дефинитивно в края на 1861 година, освободителното въстание на българите от двете страни на Стара планина би трябвало да стартира с нахлуването на полк отборни бойци от сръбска в османска територия през Княжевац до Търново. Поради дефицита на финанси и неналичието на лична база на българските революционери, осъществяването на желанията им зависи напълно от княз Михаил Обренович. Планът на сръбските управляващи е да употребяват Раковски и доброволците му за прогонване на османските гарнизони от сръбска територия.

С помощта на сътрудниците си в Цариград (Стоил Балкански, Стоян Буйнов и други), Раковски стартира пропаганда и събиране на средства още през септември същата година. На апела му откликват както емигранти, по този начин и революционери от самата България. Към юни 1862 година в Белград се събират сред 80 и 95, а по някои данни – до 600 доброволци.

През 1950 година за първи път е осъществено нанагорнище на осемхилядник – връх Анапурна – от френски алпинисти

Анапурна е планински масив с дължина 55 км. в основния хималайски било в западната част на Непал. Най-високата точка е връх Анапурна I (8091 m), с което се подрежда на 10-о място по височина в света. За пръв път върхът Анапурна I е изкачен на 3 юни 1950 година от Морис Eрцог и Луи Лашенал в състава на френска експедиция, водена от Морис Eрцог. Първото зимно нанагорнище е осъществено на 3 февруари 1987 година от полските алпинисти Йежи Кукучка и Артур Хайзер.

Първото българско нанагорнище е по време на третата национална експедиция „ Анапурна-89 “. На 28 октомври 1989 година Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев стигат до върха от северния базов лагер. На слизане те срещат отказалия се преди този момент Милен Метков, решил да тръгне към върха. Не съумяват да го разубедят и Огнян Стойков, с цел да не го остави самичък, потегля с него още веднъж нагоре. Попадат в непрогледна мъгла и изчезват безследно.

На 30 април 2016 година Боян Петров изкачва върха без О2 и шерпи, каквито употребява изкачилият се на идващия ден Атанас Скатов.